упоя

Речник на българския език

упоя̀ преходен глагол от свършен вид (тип 175tt) редактиране

Значение

упоѝш, мин. св. упоѝх, мин. прич. упоѝл, св.вж. упоявам.

Грешни изписвания (8)

  • опойа
  • опойъ
  • опуйа
  • опуйъ
  • упойа
  • упойъ
  • упуйа
  • упуйъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице упоя упо-им
2 лице упо-иш упо-и-те
3 лице упои упо-ят
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице упо-их упо-их-ме
2 лице упои упо-их-те
3 лице упои упо-и-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице упо-ях упо-ях-ме
2 лице упо-е-ше упо-ях-те
3 лице упо-е-ше упо-я-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице упоил съм упоила съм упоило съм упоили сме
2 лице упоил си упоила си упоило си упоили сте
3 лице упоил е упоила е упоило е упоили са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях упоил бях упоила бях упоило бяхме упоили
2 лице беше упоил беше упоила беше упоило бяхте упоили
3 лице беше упоил беше упоила беше упоило бяха упоили
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще упоя ще упоим
2 лице ще упоиш ще упоите
3 лице ще упои ще упоят
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм упоил ще съм упоила ще съм упоило ще сме упоили
2 лице ще си упоил ще си упоила ще си упоило ще сте упоили
3 лице ще е упоил ще е упоила ще е упоило ще са упоили
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да упоя щяхме да упоим
2 лице щеше да упоиш щяхте да упоите
3 лице щеше да упои щяха да упоят
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм упоил щях да съм упоила щях да съм упоило щяхме да сме упоили
2 лице щеше да си упоил щеше да си упоила щеше да си упоило щяхте да сте упоили
3 лице щеше да е упоил щеше да е упоила щеше да е упоило щяха да са упоили
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице упоял съм упояла съм упояло съм упоели сме
2 лице упоял си упояла си упояло си упоели сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице упоил съм упоила съм упоило съм упоили сме
2 лице упоил си упоила си упоило си упоили сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм упоил била съм упоила било съм упоило били сме упоили
2 лице бил си упоил била си упоила било си упоило били сте упоили
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да упоя щяла съм да упоя щяло съм да упоя щели сме да упоим
2 лице щял си да упоиш щяла си да упоиш щяло си да упоиш щели сте да упоите
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм упоил щяла съм да съм упоила щяло съм да съм упоило щели сме да сме упоили
2 лице щял си да си упоил щяла си да си упоила щяло си да си упоило щели сте да сте упоили
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих упоил бих упоила бих упоило бихме упоили
2 лице би упоил би упоила би упоило бихте упоили
3 лице би упоил би упоила би упоило биха упоили
Повелително наклонение
единствено число множествено число
упой упой-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род упо-ен
непълен член упо-е-ния
пълен член упо-е-ни-ят
женски род упо-е-на
членувано упо-е-на-та
среден род упо-е-но
членувано упо-е-но-то
множествено число упо-е-ни
членувано упо-е-ни-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род упо-ил
непълен член упо-и-лия
пълен член упо-и-ли-ят
женски род упо-и-ла
членувано упо-и-ла-та
среден род упо-и-ло
членувано упо-и-ло-то
множествено число упо-и-ли
членувано упо-и-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род упо-ял
женски род упо-я-ла
среден род упо-я-ло
множествено число упо-е-ли