щяло си да упоиш

Речник на българския език

1. щяло си да упоиш — преизк. накл., бъд. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

щяло си да упоиш е производна форма на упоя (преизк. накл., бъд. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).