упои

Речник на българския език

1. упои — сег. вр., 3 л., ед. ч.

упои е производна форма на упоя (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. упои — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

упои е производна форма на упоя (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. упои — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

упои е производна форма на упоя (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).