щяла съм да упоя

Речник на българския език

1. щяла съм да упоя — преизк. накл., бъд. вр., 1 л., ед. ч., ж. р.

щяла съм да упоя е производна форма на упоя (преизк. накл., бъд. вр., 1 л., ед. ч., ж. р.).