щяло да е упоило

Речник на българския език

1. щяло да е упоило — преизк. накл., бъд. пред. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

щяло да е упоило е производна форма на упоя (преизк. накл., бъд. пред. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).