била упоила

Речник на българския език

1. била упоила — преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

била упоила е производна форма на упоя (преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).