упоил е

Речник на българския език

1. упоил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

упоил е е производна форма на упоя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. упоил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

упоил е е производна форма на упоя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).