щял си да упоиш

Речник на българския език

1. щял си да упоиш — преизк. накл., бъд. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

щял си да упоиш е производна форма на упоя (преизк. накл., бъд. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).