упоили

Речник на българския език

1. упоили — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

упоили е производна форма на упоя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. упоили — мин. деят. св. прич. мн. ч.

упоили е производна форма на упоя (мин. деят. св. прич. мн. ч.).