беше упоила

Речник на българския език

1. беше упоила — мин. пред. вр., 2 л., ед. ч., ж. р.

беше упоила е производна форма на упоя (мин. пред. вр., 2 л., ед. ч., ж. р.).

2. беше упоила — мин. пред. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

беше упоила е производна форма на упоя (мин. пред. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).