упоеше

Речник на българския език

1. упоеше — мин. несв. вр., 2 л., ед. ч.

упоеше е производна форма на упоя (мин. несв. вр., 2 л., ед. ч.).

2. упоеше — мин. несв. вр., 3 л., ед. ч.

упоеше е производна форма на упоя (мин. несв. вр., 3 л., ед. ч.).