бил упоил

Речник на българския език

1. бил упоил — преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

бил упоил е производна форма на упоя (преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).