упоило е

Речник на българския език

1. упоило е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

упоило е е производна форма на упоя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. упоило е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

упоило е е производна форма на упоя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).