упоила съм

Речник на българския език

1. упоила съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ж. р.

упоила съм е производна форма на упоя (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ж. р.).

2. упоила съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ж. р.

упоила съм е производна форма на упоя (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ж. р.).