упоеният

Речник на българския език

1. упоеният — м. р. пълен член

упоеният е производна форма на упоен (м. р. пълен член).

2. упоеният — мин. страд. прич. м. р. пълен член

упоеният е производна форма на упоя (мин. страд. прич. м. р. пълен член).