щяла съм да съм упоила

Речник на българския език

1. щяла съм да съм упоила — преизк. накл., бъд. пред. вр., 1 л., ед. ч., ж. р.

щяла съм да съм упоила е производна форма на упоя (преизк. накл., бъд. пред. вр., 1 л., ед. ч., ж. р.).