упоените

Речник на българския език

1. упоените — мн. ч. членувано

упоените е производна форма на упоен (мн. ч. членувано).

2. упоените — мин. страд. прич. мн. ч. членувано

упоените е производна форма на упоя (мин. страд. прич. мн. ч. членувано).