1. щял си да си упоил — преизк. накл., бъд. пред. вр., 2 л., ед. ч., м. р.
щял си да си упоил е производна форма на упоя (преизк. накл., бъд. пред. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).
щял си да си упоил е производна форма на упоя (преизк. накл., бъд. пред. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).