беше упоил

Речник на българския език

1. беше упоил — мин. пред. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

беше упоил е производна форма на упоя (мин. пред. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. беше упоил — мин. пред. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

беше упоил е производна форма на упоя (мин. пред. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).