упоила

Речник на българския език

1. упоила — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

упоила е производна форма на упоя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. упоила — мин. деят. св. прич. ж. р.

упоила е производна форма на упоя (мин. деят. св. прич. ж. р.).