упоил

Речник на българския език

1. упоил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

упоил е производна форма на упоя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. упоил — мин. деят. св. прич. м. р.

упоил е производна форма на упоя (мин. деят. св. прич. м. р.).