упоил
1.
упоил —
преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.
упоил
е производна форма
на упоя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).
2.
упоил —
мин. деят. св. прич. м. р.
упоил
е производна форма
на упоя (мин. деят. св. прич. м. р.).