упоил съм

Речник на българския език

1. упоил съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

упоил съм е производна форма на упоя (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. упоил съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

упоил съм е производна форма на упоя (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).