щял съм да съм упоил

Речник на българския език

1. щял съм да съм упоил — преизк. накл., бъд. пред. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

щял съм да съм упоил е производна форма на упоя (преизк. накл., бъд. пред. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).