упоило
1.
упоило —
преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.
упоило
е производна форма
на упоя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).
2.
упоило —
мин. деят. св. прич. ср. р.
упоило
е производна форма
на упоя (мин. деят. св. прич. ср. р.).