упоило съм

Речник на българския език

1. упоило съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

упоило съм е производна форма на упоя (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).

2. упоило съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

упоило съм е производна форма на упоя (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).