било е упоило

Речник на българския език

1. било е упоило — преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

било е упоило е производна форма на упоя (преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).