упоило си

Речник на българския език

1. упоило си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

упоило си е производна форма на упоя (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

2. упоило си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

упоило си е производна форма на упоя (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).