упоила си

Речник на българския език

1. упоила си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ж. р.

упоила си е производна форма на упоя (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ж. р.).

2. упоила си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ж. р.

упоила си е производна форма на упоя (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ж. р.).