упоил си

Речник на българския език

1. упоил си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

упоил си е производна форма на упоя (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. упоил си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

упоил си е производна форма на упоя (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).