щяло съм да упоя

Речник на българския език

1. щяло съм да упоя — преизк. накл., бъд. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

щяло съм да упоя е производна форма на упоя (преизк. накл., бъд. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).