беше упоило

Речник на българския език

1. беше упоило — мин. пред. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

беше упоило е производна форма на упоя (мин. пред. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

2. беше упоило — мин. пред. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

беше упоило е производна форма на упоя (мин. пред. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).