упоила е

Речник на българския език

1. упоила е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

упоила е е производна форма на упоя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. упоила е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

упоила е е производна форма на упоя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).