упояла

Речник на българския език

1. упояла — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

упояла е производна форма на упоя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. упояла — мин. деят. несв. прич. ж. р.

упояла е производна форма на упоя (мин. деят. несв. прич. ж. р.).