опит

Речник на българския език

1. о̀пит — съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. о̀пити, (два) о̀пита, м.
1. Само ед. Съвкупност от практически усвоени знания и умения. Жизнен опит.
2. Възпроизвеждане на някакво явление с цел да се провери твърдение или предположение или да се илюстрира процес. Химически опити.
3. Пробно осъществяване на нещо; проверка (за годност, здравина и др.). Първи творчески опити.
4. Действие за осъществяване на нещо. Щангистите имат право на три опита в движение.

Синоними

Грешни изписвания (1)

  • опет

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. опит
непълен член опи-та
пълен член опи-тът
мн.ч. опи-ти
членувано опи-ти-те
бройна форма опи-та
звателна форма —

2. опит — мин. страд. прич. м. р.

опит е производна форма на опия (мин. страд. прич. м. р.).

Връзки