призив

Речник на българския език

прѝзив съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. призиви, (два) призива, м. Призоваване, зов, апел. Призив за мир.

Грешни изписвания (3)

  • призев
  • призеф
  • призиф

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. при-зив
непълен член при-зи-ва
пълен член при-зи-вът
мн.ч. при-зи-ви
членувано при-зи-ви-те
бройна форма при-зи-ва
звателна форма