позив

Речник на българския език

по̀зив съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. по̀зиви, (два) по̀зива, м.
1. Призоваване, повик, зов. Позив за човеколюбие.
2. Остар. Малки листове с напечатани призиви, лозунги, които се разпространяват нелегално. Хвърлям позиви.

Грешни изписвания (3)

  • позев
  • позеф
  • позиф

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. по-зив
непълен член по-зи-ва
пълен член по-зи-вът
мн.ч. по-зи-ви
членувано по-зи-ви-те
бройна форма по-зи-ва
звателна форма