прокламация

Речник на българския език

проклама̀ция съществително име, женски род (тип 47) редактиране

Значение

мн. прокламации, ж.
1. Тържествено обръщение на правителството към народа.
2. Остар. Агитационен лист с политическо съдържание.

Грешни изписвания (23)

  • прокламациъ
  • прокламацеа
  • прокламацеъ
  • прокламацея
  • прокламациа
  • проклъмацеа
  • проклъмацеъ
  • проклъмацея
  • проклъмациа
  • проклъмациъ
  • проклъмация
  • прукламацеа
  • прукламацеъ
  • прукламацея
  • прукламациа
  • прукламациъ
  • прукламация
  • пруклъмацеа
  • пруклъмацеъ
  • пруклъмацея
  • пруклъмациа
  • пруклъмациъ
  • пруклъмация

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. прок-ла-ма-ция
членувано прок-ла-ма-ци-я-та
мн.ч. прок-ла-ма-ции
членувано прок-ла-ма-ци-и-те
звателна форма