прокламиране

Речник на българския език

прокламѝране съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Грешни изписвания (15)

  • прокламирани
  • прокламиръне
  • прокламиръни
  • проклъмиране
  • проклъмирани
  • проклъмиръне
  • проклъмиръни
  • прукламиране
  • прукламирани
  • прукламиръне
  • прукламиръни
  • пруклъмиране
  • пруклъмирани
  • пруклъмиръне
  • пруклъмиръни

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. прок-ла-ми-ра-не
членувано прок-ла-ми-ра-не-то
мн.ч. прок-ла-ми-ра-ния
членувано прок-ла-ми-ра-ни-я-та