разгласа

Речник на българския език

разгла̀са съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

ж., само ед. Разгласяване.

Грешни изписвания (3)

  • разгласъ
  • ръзгласа
  • ръзгласъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. раз-г-ла-са
членувано раз-г-ла-са-та
мн.ч. раз-г-ла-си
членувано раз-г-ла-си-те
звателна форма