обява

Речник на българския език

обя̀ва съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. обя̀ви, ж. Съобщение за нещо, което се прави известно на голям брой хора (чрез отпечатване във вестник и др.); обявление. Давам обява във вестника за продажба на автомобил.

Грешни изписвания (3)

  • обявъ
  • убява
  • убявъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. обя-ва
членувано обя-ва-та
мн.ч. обя-ви
членувано обя-ви-те
звателна форма