бележка

Речник на българския език

белѐжка съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. белѐжки, ж.
1. Кратко писмено съобщение; записка. Оставих му бележка, че заминавам.
2. Удостоверение. Служебна бележка. Медицинска бележка.
3. Обикн. мн. Писмено изложение на мисли, впечатления, данни, факти. Водя си бележки. Кратки бележки на един писател.
4. Обикн. мн. Допълнителен или разяснителен текст към художествено или научно съчинение. Редакторски бележки. Библиографски бележки.
5. Остар. Забележка. Правя ти бележка, че напоследък закъсняваш.
6. Разг. Оценка за степен на успех в училище. Получавам само отлични бележки.

Грешни изписвания (7)

  • бележкъ
  • билежка
  • билежкъ
  • белешка
  • билешка
  • билешкъ
  • белешкъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. бе-леж-ка
членувано бе-леж-ка-та
мн.ч. бе-леж-ки
членувано бе-леж-ки-те
звателна форма