коментар

Речник на българския език

комента̀р съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. комента̀ри, (два) комента̀ра, м. Писмено изложени или устни разяснения и разсъждения по обществено-политически или културни събития, по произведения, текстове; интерпретация.
прил. комента̀рен, комента̀рна, комента̀рно, мн. комента̀рни. Коментарно предаване. Коментарна рубрика.Коментарии. Само мн. Разисквания, одумвания, обикн. неодобрителни. Коментариите са излишни.

Грешни изписвания (3)

  • коминтар
  • кументар
  • куминтар

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ко-мен-тар
непълен член ко-мен-та-ра
пълен член ко-мен-та-рът
мн.ч. ко-мен-та-ри
членувано ко-мен-та-ри-те
бройна форма ко-мен-та-ра
звателна форма