интерпретация

Речник на българския език

интерпрета̀ция съществително име, женски род (тип 47) редактиране

Значение

мн. интерпрета̀ции, ж.
1. Тълкуване на смисъла на нещо, обикн. на текст.
2. Изпълнение на художествено или музикално произведение с вложено лично тълкуване.

Грешни изписвания (23)

  • интерпретацеа
  • интерпретацеъ
  • интерпретацея
  • интерпретациа
  • интерпретациъ
  • интерпритацеа
  • интерпритацеъ
  • интерпритацея
  • интерпритациа
  • интерпритациъ
  • интерпритация
  • интирпретацеа
  • интирпретацеъ
  • интирпретацея
  • интирпретациа
  • интирпретациъ
  • интирпретация
  • интирпритацеа
  • интирпритацеъ
  • интирпритацея
  • интирпритациа
  • интирпритациъ
  • интирпритация

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ин-тер-п-ре-та-ция
членувано ин-тер-п-ре-та-ци-я-та
мн.ч. ин-тер-п-ре-та-ции
членувано ин-тер-п-ре-та-ци-и-те
звателна форма