изпълнение

Речник на българския език

изпълнѐние съществително име, среден род (тип 72) редактиране

Значение

мн. изпълнѐния, ср.
1. Осъществяване на нещо. Изпълнение на задачите. Изпълнение на присъда.
2. Пресъздаване на произведение на изкуството пред публика. Хорово изпълнение. Добро изпълнение.

Грешни изписвания (7)

  • езпалнение
  • езпълнение
  • еспалнение
  • еспълнение
  • изпалнение
  • испалнение
  • испълнение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. из-пъл-не-ние
членувано из-пъл-не-ни-е-то
мн.ч. из-пъл-не-ния
членувано из-пъл-не-ни-я-та