упражнение

Речник на българския език

упражнѐние съществително име, среден род (тип 72) редактиране

Значение

мн. упражнѐния, ср. Занимание за добиване или усъвършенстване на практически умения след теоретично разглеждане на материал. Упражнение за решаване на задачи. Упражнение за употребата на запетая. Правя упражнения. Упражнения по пеене.
Гимнастическо упражнение. — Съчетание от движения за развитие на тялото.
Домашно упражнение. — Задачи, поставени на ученици, за изпълняване вкъщи.

Грешни изписвания (3)

  • опражнение
  • опръжнение
  • упръжнение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. уп-раж-не-ние
членувано уп-раж-не-ни-е-то
мн.ч. уп-раж-не-ния
членувано уп-раж-не-ни-я-та