упражняване

Речник на българския език

упражня̀ване съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Грешни изписвания (7)

  • опражняване
  • опражнявъне
  • опръжняване
  • опръжнявъне
  • упражнявъне
  • упръжняване
  • упръжнявъне

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. уп-раж-ня-ва-не
членувано уп-раж-ня-ва-не-то
мн.ч. уп-раж-ня-ва-ния
членувано уп-раж-ня-ва-ни-я-та