практикуване

Речник на българския език

практикуване съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. прак-ти-ку-ва-не
членувано прак-ти-ку-ва-не-то
мн.ч. прак-ти-ку-ва-ния
членувано прак-ти-ку-ва-ни-я-та