игра

Речник на българския език

1. игра̀ съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. игрѝ, ж.
1. Занимание за развлечение и забавление. Детски игри. Игра на карти.
2. Спортно занимание с определени правила. Игра на футбол. Знаете ли играта народна топка?
3. Едно изиграване на спортно занимание. Хайде да изиграем една игра на тенис.
4. Само мн. Спортни състезания по много видове спорт. Олимпийски игри.
5. Комплект от предмети и съоръжения за занимание. Купих игратаНе се сърди, човече”.
6. Театрално или филмово изпълнение. Играта на артистите е добра.
7. Разг. Стъпки за танц и изпълнение на танц. Знаеш ли играта на Елениното хоро?
8. Пренебр. Действия, замислени със свое развитие и цели (в политическите, в човешките отношения). Всички политици са замесени в някакви игри.
Вземам на игра.Разг. Не приемам, не действам сериозно.
Игра на думи. — Каламбур.

Грешни изписвания (3)

  • егра
  • егръ
  • игръ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. иг-ра
членувано иг-ра-та
мн.ч. иг-ри
членувано иг-ри-те
звателна форма

2. игра — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

игра е производна форма на играя (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. игра — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

игра е производна форма на играя (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).