1. игра̀ — съществително име, женски род (тип 41)
Значение
мн. игрѝ, ж.
1. Занимание за развлечение и забавление. Детски игри. Игра на карти.
2. Спортно занимание с определени правила. Игра на футбол. Знаете ли играта народна топка?
3. Едно изиграване на спортно занимание. Хайде да изиграем една игра на тенис.
4. Само мн. Спортни състезания по много видове спорт. Олимпийски игри.
5. Комплект от предмети и съоръжения за занимание. Купих играта “Не се сърди, човече”.
6. Театрално или филмово изпълнение. Играта на артистите е добра.
7. Разг. Стъпки за танц и изпълнение на танц. Знаеш ли играта на Елениното хоро?
8. Пренебр. Действия, замислени със свое развитие и цели (в политическите, в човешките отношения). Всички политици са замесени в някакви игри.
• Вземам на игра. — Разг. Не приемам, не действам сериозно.
• Игра на думи. — Каламбур.
1. Занимание за развлечение и забавление. Детски игри. Игра на карти.
2. Спортно занимание с определени правила. Игра на футбол. Знаете ли играта народна топка?
3. Едно изиграване на спортно занимание. Хайде да изиграем една игра на тенис.
4. Само мн. Спортни състезания по много видове спорт. Олимпийски игри.
5. Комплект от предмети и съоръжения за занимание. Купих играта “Не се сърди, човече”.
6. Театрално или филмово изпълнение. Играта на артистите е добра.
7. Разг. Стъпки за танц и изпълнение на танц. Знаеш ли играта на Елениното хоро?
8. Пренебр. Действия, замислени със свое развитие и цели (в политическите, в човешките отношения). Всички политици са замесени в някакви игри.
• Вземам на игра. — Разг. Не приемам, не действам сериозно.
• Игра на думи. — Каламбур.
Синоними
Грешни изписвания (3)
- егра
- егръ
- игръ
2. игра — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.
игра е производна форма на играя (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).
3. игра — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.
игра е производна форма на играя (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).