веселба

Речник на българския език

веселба̀ съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. веселбѝ, ж. Шумна забава с песни, шеги, ядене и пиене. Веселбата започва. Ударихме го на веселби.

Грешни изписвания (7)

  • веселбъ
  • весилба
  • весилбъ
  • виселба
  • виселбъ
  • висилба
  • висилбъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ве-сел-ба
членувано ве-сел-ба-та
мн.ч. ве-сел-би
членувано ве-сел-би-те
звателна форма