пир

Речник на българския език

пир — съществително име, мъжки род (тип 1) редактиране

Значение

пѝрът, пѝра, мн. пѝрове, (два) пѝра, м. Голямо тържествено и/или обилно угощение.

Синоними

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. пир
непълен член пи-ра
пълен член пи-рът
мн.ч. пи-ро-ве
членувано пи-ро-ве-те
бройна форма пи-ра
звателна форма —

Връзки